бил съм условил

Речник на българския език

1. бил съм условил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм условил е производна форма на условя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).