бил съм умерил

Речник на българския език

1. бил съм умерил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм умерил е производна форма на умеря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).