бил съм укротил

Речник на българския език

1. бил съм укротил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм укротил е производна форма на укротя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).