бил съм увонил

Речник на българския език

1. бил съм увонил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм увонил е производна форма на увоня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).