бил съм спотирил

Речник на българския език

1. бил съм спотирил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм спотирил е производна форма на спотиря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).