бил съм смолил

Речник на българския език

1. бил съм смолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм смолил е производна форма на смоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).