бил съм самоубедил

Речник на българския език

1. бил съм самоубедил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самоубедил е производна форма на самоубедя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).