бил съм саморазправял

Речник на българския език

1. бил съм саморазправял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм саморазправял е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).