бил съм саморазпаднал

Речник на българския език

1. бил съм саморазпаднал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм саморазпаднал е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).