бил съм самопричинявал

Речник на българския език

1. бил съм самопричинявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самопричинявал е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).