бил съм самооправдавал

Речник на българския език

1. бил съм самооправдавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самооправдавал е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).