бил съм самообричал

Речник на българския език

1. бил съм самообричал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самообричал е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).