бил съм самообесил

Речник на българския език

1. бил съм самообесил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самообесил е производна форма на самообеся (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).