бил съм самообвинявал

Речник на българския език

1. бил съм самообвинявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самообвинявал е производна форма на самообвинявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).