бил съм самозадоволявал

Речник на българския език

1. бил съм самозадоволявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самозадоволявал е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).