бил съм самовъзбудил

Речник на българския език

1. бил съм самовъзбудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самовъзбудил е производна форма на самовъзбудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).