бил съм самовзривявал

Речник на българския език

1. бил съм самовзривявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самовзривявал е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).