бил съм самовглъбил

Речник на българския език

1. бил съм самовглъбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самовглъбил е производна форма на самовглъбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).