бил съм разкулачил

Речник на българския език

1. бил съм разкулачил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разкулачил е производна форма на разкулача (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).