бил съм раззвънил

Речник на българския език

1. бил съм раззвънил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм раззвънил е производна форма на раззвъня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).