бил съм разбърборил

Речник на българския език

1. бил съм разбърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разбърборил е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).