бил съм пълнил

Речник на българския език

1. бил съм пълнил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм пълнил е производна форма на пълня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).