бил съм процвилил

Речник на българския език

1. бил съм процвилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм процвилил е производна форма на процвиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).