бил съм пришпорил

Речник на българския език

1. бил съм пришпорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм пришпорил е производна форма на пришпоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).