бил съм предоговорил

Речник на българския език

1. бил съм предоговорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм предоговорил е производна форма на предоговоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).