бил съм пребил

Речник на българския език

1. бил съм пребил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм пребил е производна форма на пребъда (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бил съм пребил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм пребил е производна форма на пребия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).