бил съм похабил

Речник на българския език

1. бил съм похабил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм похабил е производна форма на похабя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).