бил съм поухилил

Речник на българския език

1. бил съм поухилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поухилил е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).