бил съм поусъмнил

Речник на българския език

1. бил съм поусъмнил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поусъмнил е производна форма на поусъмня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).