бил съм поусмирил

Речник на българския език

1. бил съм поусмирил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поусмирил е производна форма на поусмиря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).