бил съм потребил

Речник на българския език

1. бил съм потребил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм потребил е производна форма на потребя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).