бил съм попритъпил

Речник на българския език

1. бил съм попритъпил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм попритъпил е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).