бил съм поококорил

Речник на българския език

1. бил съм поококорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поококорил е производна форма на поококоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).