бил съм поозорил

Речник на българския език

1. бил съм поозорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поозорил е производна форма на поозоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).