бил съм поначумерил

Речник на българския език

1. бил съм поначумерил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поначумерил е производна форма на поначумеря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).