бил съм понагоил

Речник на българския език

1. бил съм понагоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм понагоил е производна форма на понагоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).