бил съм понавел

Речник на българския език

1. бил съм понавел — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм понавел е производна форма на понаведа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).