бил съм полюлявал

Речник на българския език

1. бил съм полюлявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм полюлявал е производна форма на полюлявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).