бил съм полюбезничил

Речник на българския език

1. бил съм полюбезничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм полюбезничил е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).