бил съм поизмил

Речник на българския език

1. бил съм поизмил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поизмил е производна форма на поизмия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).