бил съм отстоял

Речник на българския език

1. бил съм отстоял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм отстоял е производна форма на отстоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).