бил съм отпорил

Речник на българския език

1. бил съм отпорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм отпорил е производна форма на отпоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).