бил съм отвратил

Речник на българския език

1. бил съм отвратил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм отвратил е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).