бил съм окуцил

Речник на българския език

1. бил съм окуцил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм окуцил е производна форма на окуця (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).