бил съм озъбил

Речник на българския език

1. бил съм озъбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм озъбил е производна форма на озъбя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).