бил съм обсебил

Речник на българския език

1. бил съм обсебил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм обсебил е производна форма на обсебя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).