бил съм лъкатушил

Речник на българския език

1. бил съм лъкатушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм лъкатушил е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).