бил съм кротувал

Речник на българския език

1. бил съм кротувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм кротувал е производна форма на кротувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).