бил съм изоглавил

Речник на българския език

1. бил съм изоглавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изоглавил е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).