бил съм изгромолявал

Речник на българския език

1. бил съм изгромолявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изгромолявал е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).